Никога не съм си и представяла, че една блеменност може да протече толкова леко! Бях слушала най- различни старшни истории за денонощно повръщане, подуване на крака, нисък хемоглобин... Цели 9 месеца се "услушвах" да усетя нещо подобно, но не ! И то за моя радост!

Бременноста беше един от най- прекрасните периоди в живота ми. Радвах се на растящото коремче и цъфтях с всеки изминат ден. Усмивката не слизаше от лицето ми.

С нетърпение чаках ежемесечните прегледи за да мога да видя как се резвива нашето малко съкровище. Случвало се е да чакам пред кабинета уморена от дългия път или в лошо настроение заради проблеми на работа, но срещата с растящото мъниче винаге ме зареждаше и наистина забравях за неприятностите. Благодарна съм на моята лекарка, която допренесе за моята спокойна бременност.

Посещавала съм много сайтове и форуми за бременни. Понякога се изумявах как човек си обременява съзнанието с излишни подробности. Аз бях настроена позитивно, че всичко при мен ще протече нормално и мисля, че това основно ми помогна да се наслаждавам на безпроблемната си бременост.

Наложи ми се да преодолея обаче сериозни натоварващи психиката моменти, един от които беше смърта на баба ми само месец преди да родя. В тези най- тежки моменти само стисках зъби, не давах воля на емоции и чувства за да не повлияя на бебчо.

Благодарна съм много на мъж до мен, на родителите ми, на сестра ми на неговити родители, на приятели, които се грижеха за моя душевен и физически комфорт. Всички толкова се стараеха да се чувствам добре, че чак се плашех, защото само след 9 месеца всичко щеше да приключи, а човек лесно свиква с хубавото... А и аз самата не бях капризна и исках всичко да продължава по старо му. Все пак бях бременна не болна !

Така изминаха почти девет прекрасни месеца, които приключиха изненадващо на 1 март! Оказа се, че е нямало нужда да планираме секцио, защото малкият ни мъж сам си избра своя път и датата, на която излезе! Нямаше връщане назад, щяхме да имаме мартеничка !!! Месец преди да родя си мислех колко ще ми липсва коремчето, така бях свикнала с него, но малкото ми момче завладя съзнанието ми и ми показа най-хубавото нещо, което може да ми се случи - да държа в прегръдкте си моето детенце, да докосвам с устни главичката му, да държа малката му ръчичка, ДА БЪДА МАЙКА !!!