По принцип никога не се бях замисляла по какъв начн ще родя. Моя приятелка от рано беше проучила въпроса и ми показаваше хиляди доводи "за" и "против". Дори до последно на консултациите не бях решила как ще раждам. Лекарката ми предложи секцио заради доста високия ми доптър очила, които нося. По пътя към къщи дълго разсъждвах по въпроса и до някъде съжалявах, че няма да изпитм какво е това да родиш по естествен начин. Много пъти съм чувала коментари, че жените които раждат с операция са едва ли не глезли, а аз не се приемам за такава.От друга страна осъзнавах риска, който поемам за зрението си и по този начин рискувам и това да се грижа пълноценно за детето си. Само човек с нарушено зрение знае какво е това да не виждаш добре. Вече ставаше въпрос не само за мен, но и малкото човече, което щеше да разчита основно на моите грижи.

Операцията мина успешно, но никой не ме беше предупредил за последствията...

Деня след раждането трябваше да стана за да се раздвижа... Ставането от леглото беше кошмарно !!! Вървях едва, прегъната на две. Не можех да се смея, да се изкашлям, незнам какво щеше да бъде ако трябваше да кихна...Ходенето по малка нужда ми причиняваше болка. Не ми давха да се храня с нищо друго освен с кисело мляко и обикновени бисквити и то без да прекалявам. За къпане и дума неможеше да става. Ужасих се ! Как ще се грижа за бебчо ? Аз дори трудно обслужвах себе си.

До някъде съжалих за избора си да родя по този начин.

За моя изненада обаче с всеки изминат ден се чувствах все по- добре, бързо се възстановявах. Докато дойде време да ни изпишат от болницата вече спокойно се грижех за малкото мимомченце, спокойно ставах от леглото, кърмех го, сменях памперси. Прибрах се спокойна вкъщи за това, че ще мога да се грижа за него пълноценно, без притеснния и за собственото ми здраве.

Бъдещи майки, преди да направите своя избор погворете с майки и за двата начина на раждане. Помолете ги да си спомнят какво са преживели извън трогателните моменти с бебето. Получете подробна информация и от вашия лекар.

И все пак помнете, че това което са преживели другите може да бъде и съвсем различно от това, което ще изпитате вие.